Нов постинг. Забравила съм последния път, в който натиснах този бутон. Всъщност дори не знам защо го натиснах сега. Защо изобщо настинах първо бутона Вход. Не знам. Няма значение.
          Предупреждавам. Постингът е твърде...

          И така. Квартирата е изпразнена, куфарите са стегнати, визата е залепена в паспорта ми, билетите са в пакета с останалите документи и... въобще... всичко трябва е ок. Надявам се, че няма да изскочи нещо неочаквано, което да м...

          И така. Пак съм в София, от два дена. Всичко е както преди. Излъгах. Нищо не е както преди. На първо място квартирата ми е абсолютно ПРАЗНА. В момента в нея има само едно легло и един гардероб, които са там просто, защото са ...

... са едни крака преплетени в моите. Толкова ли е сложно? Или трудно? Може да е за малко. НЕКА да е за малко! За минути дори. И без това в момента... не искам повече. Този път от повече ще боли. Странно, нали? Преди болеше от липсата, о...

Казваш, че съм мрачен,
ти си много мрачен!
Аз виждам през стъклото

          Седя си и се чудя какво ми става. Депресийка. Ама ще се оправя. Хъх. Взех, че си пуснах някакви клипчета на...Kanye West и Timbaland. What the fuck?! Къде ми отиде вкуса?! Аз НЕ слушам такава смешна музика. Ама какво да правиш...

          Какво правиш, когато сърцето ти се къса? Когато си писал с върховни усилия едно писмо, трил си го, пак си започвал, връщал си се, ставал си от компютъра, защото в един момент сълзите до толкова замъгляват погледа ти, че пред ...

          За трета поредна вечер пиша по нещо и след това го трия. Пръстите се борят с буквичките. Застават върху някои от тях и тъкмо ще ги натиснат и спират. И се плъзгат по други. Пишат и спират. Пишат и спират. И накрая един бутон ...

          Телефонът звъни. Странно колко мисли ми минаха през главата само през тези две секунди докато го вдигна. Колко е часът?! Знам, че не е рано, ама не е много повече от десет. Опитвам се да се събудя от 45 минути, като ту заспив...

           Зациклих. Ама много. Прекалено много. Цик-цик-цик. Цик-цак-цук-цък. Блим-блам-блум. Уффффф, не отивам на добре. Тая жега не ми понася. Пфъф. Де да беше от жегата. Знам си аз от какво е. Че не съм ви виждала, ето от какво. И, м...

Малка стая със светло сини тапети. Сини пердета и светли кафеви шкафове. Три лампи. Мекият килим, на който преди построявах цял град. Диванът, на който е спал кой ли не. Раклата, в която все още мога да се навирам и крия. И заедно с брат...

    Приемам честитки. След девет месеца и осемнайсет дни, след две сесии и тринайсет изпита, след две седмици досадна практика, най-накрая съм официално четвърти курс, на крачка от завършването и най-важното СВОБОДЕН човек. Поне за някол...

    Много мразя така. Ама много. Мразя хората да ме предпазват. Мразя да се крие от мен истината, за да не ме "нарани", за да не ме "разстрои" и т.н. Мамка му! Достатъчно силна съм, за да се справя с всичко, което ми се струпва на глават...

    Последните две седмици са едни от най-прекрасните в живота ми. Или поне по отношение на мястото и начина ми на живот. Защото от две седмици живея абсолютно сама. И усещането е.. ами несравнимо. Истинско удоволствие.
    Истината е, че...

    Имало едно време един град, който се казвал София и който, по случайност или не, бил столица на китната малка държавица България. Та в този милионен град имало един квартал, който пък се казвал Банишора. А в този квартал, в блок 29, ...