Обичам такива вечери. Спокойни, зареждащи, усмихнати, само с вас.
    Обичам такива сутрини. Спокойни, с чаша горещо кафе, с unbearable до мен, сутрини, в които не искам да си тръгвам, а напротив - иде ми да си хвана багажеца и да се...

    Така. Преди няколко месеца си спомням adjna беше пуснала в блога си обява за работно място. Аз май ще пускам обява, че си търся съквартирант(ка).
    Пуууууу, до гуша ми дойде. От тази квартира вече тръпки ме побиват. Блах блах блах. ...

    I"m slightly mad.
    Напоследък хич ме няма. Не, всъщност до скоро хич ме нямаше. Тези дни започнах малко да се пооправям. Поне според мен. Нo, за съжаление, не и според други хора. Никой луд не признава, че е луд. Да бъда ли първата...

    Пътят. Вече го знам наизуст. Кръстовището, училището, гадната пресечка, тролей, канала, бензиностанцията и моята спирка. Може да е навсякъде из София. Но не е. На едно-единствено място е.
    Моята спирка. Виждам слънцето. Зад облаци...

    Много съм тъжно.... и много ме е яд. В момента е точно 20:00 и много ми се иска да съм на едно друго място. И по-точно в Централния военен клуб, където точно в този момент започва концертът на един от най-любимите ми изпълнители - Ни...

    Преди няколко дни се разрових из спомените ми, из кутиите със всякакви бележки, хартийки, играчки от шоколадови яйца, из разни стари дискове с текстове, из тетрадки и тефтери и осъзнах колко много съм се променила и как нещата и хора...

    Счупеното носи щастие. Или поне така казват. Предполагам затова гърците чупят чинии в земята [момента, че обикновено това става след консумирането на няколко чашки алкохол го пропускаме :))]. Но пък от друга страна счупеното огледало...

    "Колко си мъничка!" Така ми каза най-добрият ми приятел онзи ден.
    Седим си в кухнята в събота вечерта и аз решавам да лягам, че в 3-3:30 вече не две, ами едно не виждам. Него уж го нямаше в стаята и тъкмо като станах, пак дойде. "...

    Снощи вечерта трябваше да бъде един съвършен край на един съвършен ден. Вместо това обаче двама от приятелите ми решиха да се сбият. Не е истина просто, няма такава глупост. Някой може ли да ми обясни, моля, причината, поради която м...

    Едва ли някой от вас знае, но аз нали съм добро човече, да ви кажа - вчера в аулата на Софийския университет се проведе второто честване на Световния ден на хинди. Принципно този ден всъщност се чества на 10 януари мисля, но поради о...

    Затварям очи и вдишвам дълбоко. 1, 2, 3. Там съм. В моята стая. Няма втора като нея - тя е уникална, единствена, неповторима. Тя се намира някъде там, на мястото, където сърцето и душата ми леко се докосват и се целуват нежно. Тя е н...

    Четох преди малко идеята на Кенди за "Ние сме приказни герои" и честно казано много ми хареса. Винаги съм обичала приказки и детски книжки, още ми е готино да си взема някоя детска книга, да си седна с чаша чай и шоколадови бисквити ...

    Пред компютъра съм с echoes, а той е точно зад мен с нея. Потупва ме по гърба. "Кажи да пуснат Under the Bridge." Казах. След малко зазвучаха първите тонове, echoes става, аз оставам сама, с тях двамата зад мен. По дяволите.
    Тази ...

    Има дни, които не искаш да свършват. Тези два бяха едни от тях.
    Има нощи, които не искаш да свършват. Тези две бяха едни от тях.
    Чувствам се.... не мога да го опиша точно... някаква смесица от спокойствие, щастие, умора, сигур...

    Изморено ми е. Ама мнооооооооооооого ми е изморено.
  Обаче това е една такава хубава умора. Умората от усмивките с колегите, от хубави емоции, от това да видиш човек, който не си виждал от месеци, от дългата разходка с най-добрата ти...