Имало едно време един град, който се казвал София и който, по случайност или не, бил столица на китната малка държавица България. Та в този милионен град имало един квартал, който пък се казвал Банишора. А в този квартал, в блок 29, ...

    Не, не е намек. Просто така невъобразимо съм се схванала, че не е истина...

    Още като станах усетих някакво "приятно" схващане между плешките, та по целия гръб, ама си викам "То ше мине.". Ще мине нъцки. Така ми се е схванал целия...

    А ако си пришия крилца?
    Дали ще успея да полетя нагоре, нагоре, нагоре към облаците, за да достигна моя си таен, невиждан свят... или даже няма да успея да размахам крилата си?
    Дали ще падна от високо или ще стигна до моето сл...

    Хвана ме носталгията нещо. И меланхолийката. Ама ми е яко.

    If heaven is on the way....

Дам.
Всъщност не.
Всъщност какво значение има?

    Една година, шест месеца и седем дни.... Хъх.... Има ли значение? Никакво.
    Напоследък пак се присещам честичко за онези два дена. Без причина, ей така. А днес след като и Колегата взе снимките да ги разгледа - съвсем. Не знам какв...

Sitting in the silent twilight
The purple half light
Of the twilight

    Иска ми се да се чувствам виновна, ама не мога.
    Иска ми се да се чувствам гузна, ама не мога.
    Иска ми се да съжалявам, че го направих, ама не мога.

    Да забравям, че съм си взела чадъра и да вървя бавно под проливния дъжд, докато самата аз не стана дъжд.
    Да пия кафето си без захар, защото и без това ми е достатъчно сладко.
    Да пея по улиците без дори да се усещам, че го правя.

    Времето е кофти понятие. Когато не искаш, минава бавно, когато искаш, минава бързо. Понякога поглеждаш часовника и осъзнаваш, че от последния път, когато си ги видял, са изминали 7 минути. А ти се струват часове. А друг път се събужд...

   В главата ми звучи една песен. Всъщност звучат четири думи от тази песен, просто защото не й знам текста наизуст. Все още.
    Седя си на тъмно, червената ми свещ е запалена, сипала съм си чаша бира и си мисля. Объркано е, да. И е стра...

    Вчера срещнах един от вас. Както си вървях към срещата, заслушана в Mystifyyy Mystifyyy Meeeee и припявайки си думичките на ум, точно пред НДК почти се сблъсках с един от вас. В първия момент се стъписах и се запитах дали не съм се о...

    След една седмица липса на интернет, най-накрая компютърът ми е наред, картата също, и вече си имам достъп до всичко. Всичко. Но през тази една седмица осъзнах нещо, което бях позабравила - интернетът е дяволско изчадие. Сериозно.
   ...

Няма такова усещане. Не бих го заменила за нищо друго. За абсолютно нищо друго. Само той може да ми даде това. И другият, и той може да ми даде уникални усещания, но със него е различно. Ние сме различни, спомените ни са различни, животъ...

Толкова ми е лекичко на душата и на сърчицето. Спала съм около 3 часа, но се чувствам по-свежа от всякога. Почивката, от която се нуждаех. Релаксът, който ми беше необходим, за да бъда пак аз и да мога да се изправя срещу това, което ме ...