Постинг
27.02.2007 14:11 -
Бягай. За да го откриеш. Твоя дом.
Бягай! Бягай, търси, оглеждай се, взирай се в очите докато не го откриеш!
Бягай, докато не откриеш там, където се чувстваш у дома! Докато не намериш самия дом!
Не онзи дом, не къща, не една, две, три стаи. Не стени, тухлени, бетонни, стъклени, дървени. Не с малки прозорци и тесни врати. Не затворен за едни, не отворен за други. Не претрупан с мебели, не тъжен и сив. Не мрачен, не студен. Не под наем. Не.
Онзи дом. Домът, в който можеш да се скриеш. В който няма болка. В който можеш да плачеш без сълзи и да се смееш без страх. В който е пълно с усмивки. В който има само топлина и никога студ. В който слънцето залязва само, за да позволи на звездите и луната да огреят душата ти по-силно. В който не съществува време. Или пространство. В който няма въпроси. В който няма тъга. В който има безбрежното спокойствие, което носят тихите вълни на твоето море. В който няма стени, граници, спирачки, а има огромно зелено поле, безкрайно, красиво, ароматно. В който няма прозорци, защото целият дом е прозорец. Към теб. Към него. В който не живеят други, живееш само ти. В който винаги е светло. Който е твой.
Бягай! Не се страхувай. Някъде там е твоят дом.
Бягай! Бавно, бързо, спирай за малка почивка, тръгвай отново, прескачай препятствията, не се колебай на кръстовищата. Ти знаеш пътя, в душата си го знаеш. Не спирай за дълго никъде, докато не го откриеш. Лесно ще го познаеш. Той има само една врата, само с една ключалка и само с един ключ. Ключът е в теб, само ти имаш такъв, никой друг. Няма дубликат, никой не може да направи втори. Ключът е един, в твоите ръце, в твоето сърце. Отключи вратата и влез. Тя ще се затвори след теб, но ти не се страхувай. Така трябва. Ти самият никога няма да поискаш да си тръгнеш от този дом. Защото той е твой, мястото ти е в него и никъде другаде.
Бягай! Търси, оглеждай се, търси! Ще видиш други домове с отключени врати, ще влезеш в тях, но бързо ще излезеш. Те не са той. И ти нямаш нужда от тях.
Бягай! Ще спреш един ден. Когато намериш дома си. Няма да има нужда повече да бягаш. Едва тогава ще спреш. За да получиш цялото щастие на света.
Бягай! Докато намериш дома. В него. Него.
Да намериш някого, да намериш Човека е като да намериш своя дом. Той е твоят дом. А всеки си има дом, нали?
Бягай, докато не откриеш там, където се чувстваш у дома! Докато не намериш самия дом!
Не онзи дом, не къща, не една, две, три стаи. Не стени, тухлени, бетонни, стъклени, дървени. Не с малки прозорци и тесни врати. Не затворен за едни, не отворен за други. Не претрупан с мебели, не тъжен и сив. Не мрачен, не студен. Не под наем. Не.
Онзи дом. Домът, в който можеш да се скриеш. В който няма болка. В който можеш да плачеш без сълзи и да се смееш без страх. В който е пълно с усмивки. В който има само топлина и никога студ. В който слънцето залязва само, за да позволи на звездите и луната да огреят душата ти по-силно. В който не съществува време. Или пространство. В който няма въпроси. В който няма тъга. В който има безбрежното спокойствие, което носят тихите вълни на твоето море. В който няма стени, граници, спирачки, а има огромно зелено поле, безкрайно, красиво, ароматно. В който няма прозорци, защото целият дом е прозорец. Към теб. Към него. В който не живеят други, живееш само ти. В който винаги е светло. Който е твой.
Бягай! Не се страхувай. Някъде там е твоят дом.
Бягай! Бавно, бързо, спирай за малка почивка, тръгвай отново, прескачай препятствията, не се колебай на кръстовищата. Ти знаеш пътя, в душата си го знаеш. Не спирай за дълго никъде, докато не го откриеш. Лесно ще го познаеш. Той има само една врата, само с една ключалка и само с един ключ. Ключът е в теб, само ти имаш такъв, никой друг. Няма дубликат, никой не може да направи втори. Ключът е един, в твоите ръце, в твоето сърце. Отключи вратата и влез. Тя ще се затвори след теб, но ти не се страхувай. Така трябва. Ти самият никога няма да поискаш да си тръгнеш от този дом. Защото той е твой, мястото ти е в него и никъде другаде.
Бягай! Търси, оглеждай се, търси! Ще видиш други домове с отключени врати, ще влезеш в тях, но бързо ще излезеш. Те не са той. И ти нямаш нужда от тях.
Бягай! Ще спреш един ден. Когато намериш дома си. Няма да има нужда повече да бягаш. Едва тогава ще спреш. За да получиш цялото щастие на света.
Бягай! Докато намериш дома. В него. Него.
Да намериш някого, да намериш Човека е като да намериш своя дом. Той е твоят дом. А всеки си има дом, нали?
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2669
Блогрол
1. EndlessRiver
2. На Паюнче
3. "Онази"...на Lupe
4. Unbearable breakthru
5. echoes
6. Колега
7. Гушшш
8. Принцесата
9. Archangel
10. Феичка
2. На Паюнче
3. "Онази"...на Lupe
4. Unbearable breakthru
5. echoes
6. Колега
7. Гушшш
8. Принцесата
9. Archangel
10. Феичка