Пътят. Вече го знам наизуст. Кръстовището, училището, гадната пресечка, тролей, канала, бензиностанцията и моята спирка. Може да е навсякъде из София. Но не е. На едно-единствено място е.

    Моята спирка. Виждам слънцето. Зад облаци е, но го виждам. Гледам го дълго време, а очите не ме болят. Странно. Друг път ме болят, дори и да е отново зад облаци. Зеленият ми автобус. Стоя права и гледам през прозореца. Бяло куче, бездомно. Сладко е. Здравей, хей.... Зелен автобус от другата страна. Двама мъже си бъркат в носа. По дяволите, виждате се! Само си мислите, че не се вижда...

    Една песен. Стига до края и я пускам отново и отново. Walking in my shoes. Господи, този ще ни пребие някъде! Ако оцелея до моята спирка, ще целуна земята под краката си. Добре де, земята вкъщи.

    I"m not looking for absolution. Водка Absolut. Това ли пи снощи? Май беше Finlandia. Малка водка преди много бири. Колко изпихме? Ти 5 големи, аз една голяма и 5 малки? Като прибавим и тази у вас... Congratulations!

    Милена в тролея от другата страна. Отива на иракски диалект. Добре, че не го записах. Хубава е. Много е хубава. Ако я познаваше, щеше да се влюбиш в нея. Твой тип е - малка и слабичка. Но не е за теб.

    Моето слънце. Някъде там зад облаците. Щом още го има, щом още го виждам, значи всичко е ок. Try walking in my shoes, you"ll stumble in my footsteps. Глупости.

    Моята спирка. Кецовете ми още не са омекнали. Колко време?! Не ми прави път, по дяволите. Ще мина след теб. Хази сигурно се е учудила, че не съм се прибрала снощи. Ти си виновен. "Ти си виновна." Аз ли? Затова че отидохме в О!Шипка и ти поръчва бира след бира? Затова че отидохме в 17:15 и се прибрахме у вас към 00:00? Затова че тя те гледаше на кръв, а мен сигурно и се искаше да удуши? Бясна ревност. Не знаех, че и тя е такава, и тя е като предната. Ти си виновен. Аз просто исках да се забавлявам. Предимството да бъдеш сам. Никой не ти държи сметка с кой си, къде си и какво правиш. "А ти кой сиии, къде сиии?" Помниш ли го това? Хах.

    Хази я няма. YES! Върна се след 3 минути. Fuck..... След малко съм на турски. Не ми се ходи. Ако Папа нямаше да ми носи един текст, хич нямаше да отида.

    Светлината в стаята ми е странна. Сервитьорът снощи беше много мил. И ти го каза. После долу. Сами. "Ще седна до теб, няма да си крещим през масата!" "Да, бе, ти искаш да..............." Разговор. Важен разговор. От дълго време непроведен разговор. Жалко, че не помня една част. Хъх. Тъпа бира. Ама ми се пиеше. Обичам те. И те мразя. Пак ще се гърмя. И какво... нещата да си останат така? Ти не разбираш, аз не разбирам, никой от двамата не знае какво става, но нещата да си останат така? "Ти можеш ли да кажеш край? Аз не мога. И не искам." И аз не искам. А мога ли? Не знам. По дяволите. Колко пъти го казах днес?! Всъщност няма значение.

    "Ще дойдеш в нас. Точка." Кей. Ти ще си береш ядове, не аз. Такси. Пак ме хващаш за ръката, а аз се сгушвам в теб. Това ми е достатъчно, знаеш ли... Да знам, че мога ей така да се сгуша в теб и това е. Да знам, че винаги, когато поискам ти ще си тук и ще ме гушнеш, когато се нуждая от това. Нищо повече не искам. От нищо повече нямам нужда. Но трябва ли точно от теб да получавам това, което ми е достатъчно? Трябва ли ти да ми даваш това усещане на спокойствие и.....absolution може би? Трябва ли?

    Гладна съм. Защо я дъвча тая дъвка? Мразя дъвки. Не мразя. Аз нищо не мразя. Само онази. От преди няколко години. Която още не си преживял. И заради, която днес не можеш да се отпуснеш и да обичаш. Така както знам, че можеш. Някой ден ще я убия. Бисквити "Анелия". Моряк и Бургас нарисувани върху шоколада. Бургас.

    Обърках се.

Forgiveness...
But keep walking ... in your shoes!

Rgds,

I will...Always in my shoes! There's no other way. And still.... they are comfortable most of the times....

Eventually, you will get where you need to be ;)))

eh kolegaaaaaaaaa, vajnoto e da ima dRaMAAAA!!! mua mua ***

@alexiel той ще преодолее страха си. Но както сам вчера каза просто не се е появила тази, която да го спаси от този страх

@феичке Always keep walking! There's only one way - straight ahead :-*

@колегаааааа знаех си, че няма да се стърпиш и ще се регнеш! Обичам си те, ей, да знаеш :)) цун цун

търпение и време!
:):):)

И от двете имам по много... :)))

Дано!....
Впрочем много ми хареса поста ти... Ама страшно много... Нищо че е объркан.... малко. Или поне ти си била объркана... То така се раждат най-истинските неща за споделяне... Ние тука да не сме в час по математика, а?... ;) Винаги ще се радвам да пишеш и да чета такива "разхвърляни", хаотични и емоционално-асоциативни постове от тебе... (извини ме за ...хм... анализа ;-P)

Ей, обичам те, да знаеш...... :-*

наистина бях малко объркана тогава.. но беше за кратко, сега всичко е ок... Просто някои неща ги оставям на течението и каквото стане. Явно смисъл от много мислене няма, защото сърцето ми е това, което винаги диктува действията ми. Поне що се отнася до него :)))

Love ya too :-* Really......