Смъртта ще дойде с твоите очи.
Същата смърт, която ни съпътства
от изгрева до залеза безсънна,
смъдяща, като старо угризение
или абсурден навик. Твоите очи
ще бъдат дума всуе,
неизвикан вик и тишина.
Така ги виждаш всяка сутрин
над себе си когато се надвесваш
в огледалото. Надеждо скъпа,
в тоя ден ще разберем и ние,
че си живот и че си нищо.
За всекиго смъртта си има поглед.
Смъртта ще дойде, с твоите очи.
Ще бъде като изоставен навик,
като да гледаш как изплува
във огледалото безжизнено лице и
да се вслушаш в стиснати уста.
Във бездната ще слезем онемели.

Чезаре Павезе