Имало едно време един град, който се казвал София и който, по случайност или не, бил столица на китната малка държавица България. Та в този милионен град имало един квартал, който пък се казвал Банишора. А в този квартал, в блок 29, вход Б, етаж 12 имало един апартамент - тристаен, с отделна кухня, две тераси, баня и тоалетна, килер, та дори и мокро помещение. Този апартамент обаче бил много, много тъжен, защото колкото бил голям, толкова и бил празен. В него от дълго време не живеел никой и той бил тих и ням. Единственият звук, който се чувал от време на време било тихото му тъжно прохлипване.

    Един ден обаче някой отключил вратата и през нея влезли господарят и две джудженца. Апартаментът се заслушал в гласовете им и му се сторило, че те искат да живеят там. След това обаче те си тръгнали и оставили апартаментът отново сам. Той се натъжил още повече, защото малката му мечта отново не се осъществила. Скоро след това обаче същите тези две джудженца дошли отново, а след себе си водели още няколко джудженца. Малко по малко всички се събрали и така се оказало, че в апартамента заживели цели шест джудженца.

    Апартаментът бил повече от щастлив! В него вече живеели хора и постоянно се чувало смях, глъчка и музика. Джудженцата се грижели за него, чистели го (от време на време), миели го (от време на време), изпрали пердетата му (веднъж-два пъти), а от своя страна апартаментът ги обсипвал със своята любов, внимание, ток и топла вода.

    Още в началото джудженцата решили да направят празненство по случай новия им живот там, а апартаментът бил страшно щастлив, защото те явно наистина го харесвали. На този купон джудженце 1 се срещнало за втори път с едно друго джудженце, влюбило се в него и скоро след това те се събрали и станали двойка. И така джудженцата станали седем. Е, последното джудженце по принцип уж не живеело там, но всъщност точно това правело. Просто и то, и неговото приятелче не искали да си признаят, че живеят заедно, за да не изглеждат нещата между тях толкова сериозни.

    Последвали дълги дни, в които апартаментът и джудженцата живеели в мир и разбирателство. Е, от време на време джудженцата се карали по между си и се ядосвали един на друг, но това било нормално и се случва във всяко едно голямо семейство. Веднъж дори се стигнало до бой между джудженце 2 и джудженце 5 и апартаментът плакал много, когато видял на следващия ден пукнатата ръка на джудженце 5 и насиненото и подуто лице на джудженце 2. А скоро след това, тъй като нещата между джудженцата явно не вървяли както трябва, джудженце 5 напуснало апартамента и отишло да живее другаде. В началото апартаментът бил тъжен, но все пак в него останали другите джудженца и той продължил да се радва с тях на живота. А джудженцата правели от време на време купони и това още повече радвало апартамента, защото явно на тях им харесвало там и искали да го зарадват с още повече глъчка и шум.

    Сред приятелите на джудженцата имало едно малко момиче, което обожавало да им ходи на гости. Там живеели повечето от най-добрите му приятели и всеки път, когато то отивало в апартамента, то усещало цялата любов, топлина и чувственост на света. То била много щастливо там, оставало да спи при тях, сутрин им помагало да изчистят, от време на време им готвило. Обожавало да бъде в този апартамент, защото от години не се било чувствало толкова спокойно, сигурно и обичано. И щастливо. Наистина щастливо.

    Един ден на апартамента му се сторило, че чува как джудженцата си говорят, че скоро ще го напускат. Апартаментът се натъжил адски много и се учудил, защото те искат да си тръгват... Той бил толкова добър с тях. Скоро обаче разбрал, че не е заради него, а просто джудженцата трябвало да си отидат вкъщи. Апартаментът се натъжил още повече, когато те наистина започнали да си събират всички вещи и едно по едно да си тръгват. Той виждал как излизат през неговата врата и знаел, че никога повече няма да се върнат и това го правело невъобразимо тъжен, че отново ще остане сам. Но малко преди всички те да си заминат, чул как те си говорят, че след тях там щял да дойде да живее истинският господар заедно с господарката си и две малки господарки, които се родили само преди няколко дни. И апартаментът се усмихнал и развеселил, че в него не само ще се живее, но и ще има две малки принцеси, които ще израснат под неговия покрив.

    И така приказката свършила. Всички джудженца си тръгнали, някои от тях били по-тъжни, други не толкова, но все пак всички чувствали, че са изживели нещо неповторимо, което ще остане в сърчицата им завинаги. Малкото момиче също било много тъжно, защото усещало, че е свършила най-прекрасната и красива година в живота му. Година, през която била истинска щастлива, през която усетила много обич и топлина, през която срещнала много нови хора, които го обогатили и се радвало, че се е запознало с тях, през която получило най-красивата си целувка.... Наистина щастлива година. Само едно помрачавало щастието - усещането, че е загубило най-добрия си приятел - джудженце 1. Но все още се надявало това да не е така... И сега, когато всичко свършило, малкото момиче било и тъжно, и щастливо. Щастливо от това, което е преживяло, но и тъжно, че е дошъл краят му.. И още по-тъжно от това, че следващата година може би няма да може да види тези джудженца изобщо, защото е възможно да бъде на хиляди километра от тях.

    И така, дошъл краят на една ера. Но останала надеждата, че ще дойде една още по-красива, чувствена, зареждаща и красива ера. Някой ден. Със същите тези джудженца. Някой ден....

    Какво му трябва на човек?!
    Good morning, sunshine! :)))
    Нещо за мене си само...
    Наздраве :)) (за да си спомням аз...)
    Перфектно
    "Непоносимо" щастие
    Алтернативно презареждане
    На него
    Бой.
    That left us back where we began
    Само с вас....
    А ти помниш ли?
    Защото...
    Безсъние
    Тихо...
    Friends will be friends
    Докато ти спиш...

    Всъщност има още няколко постинга, които са написани заради неща, случили се след събития в този апартамент.... Но няма да ги вписвам тук... Поне засега....

    Много ви обичам....