Последните две седмици са едни от най-прекрасните в живота ми. Или поне по отношение на мястото и начина ми на живот. Защото от две седмици живея абсолютно сама. И усещането е.. ами несравнимо. Истинско удоволствие.

    Истината е, че винаги съм живяла с някой. Майка ми, баща ми, брат ми и аз в двустаен апартамент от около 60 квадрата. Пълна лудница. На кой му се играе, на кой му се спи, на кой му се реве, а всъщност никой не може да направи това, което иска. Ужасно е. Чувстваш се като в дядовата ръкавичка. След това брат ми отиде да учи в София. Става малко по-спокойно, но тъй като майка ми не работи и по цял ден виси вкъщи.... не е кой знае колко по-добре. След това аз дойдох да уча в София. Жилище? Квартира. С хазяйка. Хази. Ммммм nice. Три години. Ммммм още по-nice. Верно, че не ми се бърка много много, ама си ми се бърка. Пък и е възрастен човек. А в един момент искаш просто да живееш... сам. Точка.

    От две седмици хазяйката ми я няма. На гости при сестра си и други такива. Ситуацията мога да обощя с една дума. ЖИВОТ!

    Защото какъв невероятен кеф е:

    да се прибереш вкъщи сгорещен и изморен, да си свалиш всички дрехи и така да си се мотаеш из апартамента; или

    да седнеш на пода в коридора, защото само там е достатъчно хладно, със сладолед (бира) в ръка, да си слушаш музиката, която дъни от стаята ти и да си мислиш за разни твои си глупости; или

    да влезеш в банята, да си пуснеш студената вода и да седнеш на земята под нея, без да се притесняваш, че трябва да излизаш по-бързо, защото и някой друг иска да влиза; или

    да си пуснеш филм и да се хилиш като идиот през цялото време, сякаш животът ти зависи от това; или

    да дойде най-добрият ти приятел уж за малко, за да прочете в интернет какво пише за ПЕС, а да остане цял ден, като не спирате да ядете пуканки и да пиете кафе през цялото време; или

    да си заседнеш на терасата в единайсет вечерта и да си гледаш звездите или светнатите лампи в отсрещния блок; или

    да си пуснеш силно музика и да се разтанцуваш като идиот, имитирайки предсмъртните гърчове на някоя змия; или

    да си сготвиш омлета така, както ти си знаеш, а не така, както някой си го бил правил

    и всичко това без някой да те попита "Защо?", да те погледне странно, да реши да те занимае с поредната глупост, за която не ти пука ИЗОБЩО или да те попита притеснено "Добре ли си?", просто защото не си ухилен както винаги. Без някой да те тормози да изхвърлиш боклука. Без да ти казва, че парфюмът ти бил много силен и от него му ставало лошо. Без да ти чука на вратата на банята, за да излизаш по-бързо. Без да ти прави забележки, че си си пуснал духалката, за да се стоплиш (не сега де). Без. Просто да си живееш така, както ти искаш. Без ограничения. Без забележки. Без досадни препоръки.

    Прекрасно е. И не, не ми е самотно. Може би, защото е лято, не знам. Може би, защото си имам интернет и телефон и за секунди мога да се свържа с всеки, който поискам. Може би, защото знам, че след седмица пак ще сме четирима човека в две стаи. Може би, защото имам нужда от време на време от мъничко самота. Но е прекрасно. И искам да живея сама.

I az sum po4ti taka naposleduk...
I- da, prekrasno e...:)

:-*