Много мразя така. Ама много. Мразя хората да ме предпазват. Мразя да се крие от мен истината, за да не ме "нарани", за да не ме "разстрои" и т.н. Мамка му! Достатъчно силна съм, за да се справя с всичко, което ми се струпва на главата. Досега съм се справяла, ще го правя и за напред.

    Преди малко брат ми ми каза нещо за майка ми и баща ми, което трябваше да науча от тях, именно защото се е случило на тях. Не от брат ми, който е в другия край на Европа, а от тях. Защото аз съм тук и те са тук. И всеки ден се чуваме. И всеки ден ми разказват за всички несгоди и всички проблеми с работата им, но точно за това най-важно нещо не са ми казали. Защо? Аз не съм ли от това семейство? Нямам ли право да знам? Или какво, това, че съм най-малката означава, че аз нищо не разбирам и какъв е смисълът да ми казват?!

    Обадих се веднага на майка ми. Реакцията й беше "Иииии, ама кой ти каза!". КОЙ ТИ КАЗА! Явно това е била една велика тайна, която не бива да научавам. Защото не искали да ме разстройват. Не искали и мен да подтискат, и аз да го изживявам както те. И защото било веднага след сесията и искали да си почина, а не да се натоварвам допълнително.

    ЩО ЗА ГЛУПОСТИ?! Нали съм част от тях! Нали затова съм тяхно дете, за да ги подкрепям, когато мога и да бъда с тях, когато им се случи нещо такова. Но не. Аз явно съм слаба. Аз явно съм "детето", което всички предпазват. Защото не дай си Боже да науча, ама как само ще се разстроя! А какво, те трябва да го изживяват сами и да се мъчат сами, без да го споделят с детето си?! ОК.

    Не искам това. Не искам хората да ме предпазват. Не искам да крият от мен истината. Още по-малко пък най-близките ми хора. Имам сили, и то повече отколкото те си мислят. И винаги се изправям пред трудностите и ги премазвам. И да, може да се разстроя за малко, но после се стягам и побеждавам. Защото ако не го правех, вече отдавна да съм се гръмнала.

    Спрете да ме предпазвате, по дяволите!

За тях все сме си деца, които трябва да бъдат предпазвани, да не "се тревожат излишно".

ама е тъпо така, защото вече не са първа младост и трябва да ни позволят да им помагаме колкото можем и да ги подкрепяме...