Зациклих. Ама много. Прекалено много. Цик-цик-цик. Цик-цак-цук-цък. Блим-блам-блум. Уффффф, не отивам на добре. Тая жега не ми понася. Пфъф. Де да беше от жегата. Знам си аз от какво е. Че не съм ви виждала, ето от какво. И, мамка му, УЖАСНО много ми липсвате. Щатите. София. Созопол. Пак София. Сарафово. Или по-точно летището в Сарафово. Несебър. Ахтопол. И пак София. Как може всички да сте навсякъде другаде, но не и тук. Тъпата ми специалност с тъпата ми сесия и тъпата ми практика пак ме преебаха. Искам си преди. Не, грешка, искам си сега. Но си искам лятото! Хубавото лято с вас, лятото, което знам, че заслужавам. Което чаках с нетърпение и за което, както винаги, имах големи очаквания. А те вече започнаха яко да се сгромолясват. Верно, че от десетина дена съм тук, ама.... за това време, трябваше да са се случили други неща. Някакви. Да съм ви видяла, по дяволите, защото не съм ви виждала от..... месец и половина?! FUCK!...... Утре.... утре вече трябва да се видя поне с един от вас..... Надявам се.

          А знаеш ли... днес, когато чух, че Bebel Gilberto ще има концерт след месец във Варна, първата ми мисъл беше ти. Първата. Дали ще ходиш... Знам, че ще искаш, но дали ще можеш да отидеш... Дали ако отидеш, няма да идем пак заедно, както на Depeche... Дали ще отида без теб (не, че още е сигурно, ама все пак...) и през цялото време ти ще си ми в главата, колко много я обичаш и как искам да си с мен... Някак... Искам да отидеш. Знам, че ще си щастлив след това, че очите ти ще заблестят по онзи особен начин и ще търсиш да хванеш нечия ръка с тънките си меки пръсти... че ще има една лека усмивка на лицето ти и ще си потънал в своите красиви светове... Толкова обичам да те виждам такъв... Искам да те видя и тогава такъв........ Искам......

            Обожавам ТАЗИ песен. Прекрасна е. Невероятно красива песен на Thomas Bangalter. Не знаех кой е честно казано и се изненадах, че е част от Daft Punk. От 45 минути не мога да спря да я въртя. Свършва, а аз я пускам пак и пак, и пак, и пак, и пак... Mon Manege a Toi... Иска ми се да знаех текста. Но никъде го няма. Красива песен. Сякаш... сякаш си на далечен, самотен плаж, на хиляди километри от цивилизация, шум и неонови светлини. Тук шумът идва от вълните на морето, светлините от звездите, които се отазяват по повърхността на водата. Някой ти шепти в ухото тихо, нежно, диво, красиво, страстно, необуздано, изкусително... Усещаш дъха му по шията си, горещ и сладък. И изведнъж той те грабва, завърта те и те носи из въздуха сякаш си перце, а краката ти дори не докосват пясъка... А след това те полага на брега, там, където вълните мият пясъка и се сливате. Природа, тела, усещане, въздишки, очи, ръце, вълни, светлина и устни....