Телефонът звъни. Странно колко мисли ми минаха през главата само през тези две секунди докато го вдигна. Колко е часът?! Знам, че не е рано, ама не е много повече от десет. Опитвам се да се събудя от 45 минути, като ту заспивам, ту си отварям очите. Онези долу пак се разблъскаха. Как искам да им заблъскам главите в асфалта на тия тъпаци. Всяка божа сутрин, да му се не види. Кой ли звъни?! Не са нашите, мелодия група Приятели е. Сигурно е приятелката на брат ми. Да, тя ще е. Отварям капапчето и тъкмо ще изкрещя на брат ми да се обади, когато виждам снимката на екрана. Шаш. Той е. Да звъни? И то толкова рано? What the....?!

          - Хей!
          - Хей, хей. Какво правиш?!
          - Мммм, излежавам се, тъкмо преди малко се събудих.
          - Ах, мръсница. - Усещам леката звист в гласа му.
          - Ти какво правиш?!
          - Ми, нищо. Сетих се за тебе. Ти да не би да спиш още? Да ти звънна след пет минути?
          - Не, бе, не. Аз съм будна отдавна, ама се излежавам и се опитвам да се разсъня. Как е в Созопол?
          - Добре, горе-долу. Ти какво правиш в Бургас.
          - Ми... общо взето почивам. И готвя по цял ден и чистя и такива глупости. Скука.
            - Виждала ли си се с някого?!
          Ставам от леглото и тръгвам да излизам от стаята. Все пак да не будя брат ми. Нали съм си добричка.
          - Не, вчера звънях на unbearable, ама телефонът му беше изключен и после не ми се обади.
          Затварям врата на стаята и в същия момент някой звъни на вратата.
          - Ей, айде да ми се обадиш след пет минути, че някой звъни на вратата. ОК?!
          - ОК. След малко ще ти звънна пак.
          Затварям и усмихнато се запътвам към вратата. Хубаво ми е да си го чуя. Липсва ми. Искам и да си го видя, ама кога ли ще стане... Вдигам слушалката на домофона:
          - Да?!
          Една частица от секундата мълчание.
          - Та казваш някой звъни на вратата, а?
          Паднах. А той се смее и чувам как отзад приятелката му също се смее.
          - Идиот! Влизайте!

          Перфектното събуждане. Нищо, че още бях по пижама и даже очите си не бях измила. Нищо, че трябваше да ги поканя в кухнята, защото брат ми още спеше в нашата стая, а хола изглеждаше безобразно. То не, че и кухнята изглеждаше по-добре, ама пак... Нищо, че даже нямаше какво да ги почерпя. Нищо, че без малко брат ми да им се яви по боксерки. Добре, че го хванах на време. Нищо, че тогава останаха малко вкъщи. Важното е, че ме усмихнаха. И направиха деня ми прекрасен. Особено вечерта, след една среща с тях и два коктейла в нашия си бар. Който леко се е поразвалил (или поне клиентелата. Бар Боса не е за хлапета, ок?) ама карай. Прекрасни са. И благодаря за събуждането. Перфектното събуждане. Може ли вдругиден пак?

не съм сам на тоя свят начи.. и мене тая сутрин ме събудиха.. по телефона. ама не ми беше толкова хубаво.. един приятел искал да ме пита (щото не можа да ме намери в Скайп - аз спя и комп ми е изключен )за един сайт за зодии. А аз докато спях сънувам брат си.. (беше лош сън ама..) и като вънна телефона (той е в другата стая) си викам наум"Той тодор ще вдигне) докато не се сетя, че той е на море. (за което ужасно :) мн се радвам). И ставам аз, приятелят ми -
- Илияне.
-- какво?
- какъв беше ония сайт за зодиите?
(мога ли аз да помня всички сайтове. тоя сайт сме го писали и в Скайп, да си отвори хронология, да прочете!)
- охф, де да го знам.
- ми ти откъде го намери?
- м, *секунда мълчание и обмисляне* влез в блога ми, в "Телци", там го има като коментар..
-добре, ай.
-ай.

Върнах се в леглото,.. ама не заспах и станах, кл'ючих си комп, направих си 1 3в1 и седнах.. и му пиша:
10:41:58] darKAniOn каза: гаден стоян, гаден стоян, гаден стоян
[10:42:00] darKAniOn каза: !!!!!!!
[10:47:12] Xplod каза: ko ti staa we
[10:47:20] Xplod каза: ?>?
[10:47:22] Xplod каза: ?

Няма такъв човек... Няма такова събуждане..

Ама е по-добре отколкото да ви събудят с Чалга!!!