Постинг
18.08.2007 12:50 -
На теб
Какво правиш, когато сърцето ти се къса? Когато си писал с върховни усилия едно писмо, трил си го, пак си започвал, връщал си се, ставал си от компютъра, защото в един момент сълзите до толкова замъгляват погледа ти, че пред теб е само една мъгла. Сядаш пак и след 3 часа най-накрая успяваш да го напишеш... някак. Вече дори не знаеш какво от всичко това, което е вътре в теб си написал, но не го препрочиташ, защото просто нямаш сили. Имаш чувството, че съвсем ще се разпаднеш, ако го направиш. И го пращаш. А вътре в теб малкото човече продължава да плаче и да плаче и да му се иска да не е трябвало да напише това писмо. Но понякога.... просто няма как.
Иска ти се да забравиш. Да забравиш причината за писмото, обясненията в него, това, което трябва да споделиш и което ще промени съдбите на двама човека. Някак. Една раздяла. Но не раздяла между влюбени. Не. Де да беше. Това е раздяла, от която се раздираш от вътре, защото този човек е за теб повече от която и да е любов. Този човек е станал част от цялото ти същество, от мислите ти и чувствата ти. Подарил си му толкова голямо парче от сърцето си и не искаш да си го вземеш обратно никога. И няма да го вземеш. Каквото и да стане.
Какво правиш, когато сърцето ти се къса? Когато пристига отговора на писмото ти и още с първите редове, сълзите ти потичат ей така, без никакво усилие. Съвсем самички се спускат по лицето ти и капят върху ръцете ти. А думите се сливат, размазват се, разменят се, а ти се връщаш отново и отново към едно изречение, защото докато стигнеш края му, болката в теб е заличила началото му. И тези думи... тези думи те правят все по-тъжен, но и мъничко щастлив. Щастлив, защото осъзнаваш, че тази раздяла.... тази раздяла няма да ви промени. Много. И когато се съберете отново ще бъдете същите един към друг. Защото присъствате до толкова в света на другия, че без вас тези светове сякаш няма да съществуват. И ти ще се бориш. Ще се бориш да запазиш всичко, което имаш с този човек и да не станете просто поредните познати, които преди са били най-добри приятели, но заради нещо, днес те... си казват просто Здрасти. Няма да позволиш това да стане. Защото направиш ли го, ще изгубиш и себе си.
Обичам те. Винаги ще те обичам, каквото и да стане. А сега, сега аз знам, че няма да е толкова страшно. Защото когато се съберем пак, ще сме си ние. Двете. Защото значим много една за друга. И никой, абсолютно никой не може да те замени. И каквото и да стане през тази една година, каквото и да стане през следващите 2, 5, 10, 20 години, пак ще те обичам и винаги ще бъда до теб. И ще ме имаш. ОК?
Иска ти се да забравиш. Да забравиш причината за писмото, обясненията в него, това, което трябва да споделиш и което ще промени съдбите на двама човека. Някак. Една раздяла. Но не раздяла между влюбени. Не. Де да беше. Това е раздяла, от която се раздираш от вътре, защото този човек е за теб повече от която и да е любов. Този човек е станал част от цялото ти същество, от мислите ти и чувствата ти. Подарил си му толкова голямо парче от сърцето си и не искаш да си го вземеш обратно никога. И няма да го вземеш. Каквото и да стане.
Какво правиш, когато сърцето ти се къса? Когато пристига отговора на писмото ти и още с първите редове, сълзите ти потичат ей така, без никакво усилие. Съвсем самички се спускат по лицето ти и капят върху ръцете ти. А думите се сливат, размазват се, разменят се, а ти се връщаш отново и отново към едно изречение, защото докато стигнеш края му, болката в теб е заличила началото му. И тези думи... тези думи те правят все по-тъжен, но и мъничко щастлив. Щастлив, защото осъзнаваш, че тази раздяла.... тази раздяла няма да ви промени. Много. И когато се съберете отново ще бъдете същите един към друг. Защото присъствате до толкова в света на другия, че без вас тези светове сякаш няма да съществуват. И ти ще се бориш. Ще се бориш да запазиш всичко, което имаш с този човек и да не станете просто поредните познати, които преди са били най-добри приятели, но заради нещо, днес те... си казват просто Здрасти. Няма да позволиш това да стане. Защото направиш ли го, ще изгубиш и себе си.
Обичам те. Винаги ще те обичам, каквото и да стане. А сега, сега аз знам, че няма да е толкова страшно. Защото когато се съберем пак, ще сме си ние. Двете. Защото значим много една за друга. И никой, абсолютно никой не може да те замени. И каквото и да стане през тази една година, каквото и да стане през следващите 2, 5, 10, 20 години, пак ще те обичам и винаги ще бъда до теб. И ще ме имаш. ОК?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2669
Блогрол
1. EndlessRiver
2. На Паюнче
3. "Онази"...на Lupe
4. Unbearable breakthru
5. echoes
6. Колега
7. Гушшш
8. Принцесата
9. Archangel
10. Феичка
2. На Паюнче
3. "Онази"...на Lupe
4. Unbearable breakthru
5. echoes
6. Колега
7. Гушшш
8. Принцесата
9. Archangel
10. Феичка