Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2007 12:50 - На теб
Автор: bleed Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1559 Коментари: 0 Гласове:
2



          Какво правиш, когато сърцето ти се къса? Когато си писал с върховни усилия едно писмо, трил си го, пак си започвал, връщал си се, ставал си от компютъра, защото в един момент сълзите до толкова замъгляват погледа ти, че пред теб е само една мъгла. Сядаш пак и след 3 часа най-накрая успяваш да го напишеш... някак. Вече дори не знаеш какво от всичко това, което е вътре в теб си написал, но не го препрочиташ, защото просто нямаш сили. Имаш чувството, че съвсем ще се разпаднеш, ако го направиш. И го пращаш. А вътре в теб малкото човече продължава да плаче и да плаче и да му се иска да не е трябвало да напише това писмо. Но понякога.... просто няма как.

          Иска ти се да забравиш. Да забравиш причината за писмото, обясненията в него, това, което трябва да споделиш и което ще промени съдбите на двама човека. Някак. Една раздяла. Но не раздяла между влюбени. Не. Де да беше. Това е раздяла, от която се раздираш от вътре, защото този човек е за теб повече от която и да е любов. Този човек е станал част от цялото ти същество, от мислите ти и чувствата ти. Подарил си му толкова голямо парче от сърцето си и не искаш да си го вземеш обратно никога. И няма да го вземеш. Каквото и да стане.

          Какво правиш, когато сърцето ти се къса? Когато пристига отговора на писмото ти и още с първите редове, сълзите ти потичат ей така, без никакво усилие. Съвсем самички се спускат по лицето ти и капят върху ръцете ти. А думите се сливат, размазват се, разменят се, а ти се връщаш отново и отново към едно изречение, защото докато стигнеш края му, болката в теб е заличила началото му. И тези думи... тези думи те правят все по-тъжен, но и мъничко щастлив. Щастлив, защото осъзнаваш, че тази раздяла.... тази раздяла няма да ви промени. Много. И когато се съберете отново ще бъдете същите един към друг. Защото присъствате до толкова в света на другия, че без вас тези светове сякаш няма да съществуват. И ти ще се бориш. Ще се бориш да запазиш всичко, което имаш с този човек и да не станете просто поредните познати, които преди са били най-добри приятели, но заради нещо, днес те... си казват просто Здрасти. Няма да позволиш това да стане. Защото направиш ли го, ще изгубиш и себе си.

          Обичам те. Винаги ще те обичам, каквото и да стане. А сега, сега аз знам, че няма да е толкова страшно. Защото когато се съберем пак, ще сме си ние. Двете. Защото значим много една за друга. И никой, абсолютно никой не може да те замени. И каквото и да стане през тази една година, каквото и да стане през следващите 2, 5, 10, 20 години, пак ще те обичам и винаги ще бъда до теб. И ще ме имаш. ОК?



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bleed
Категория: Лични дневници
Прочетен: 342127
Постинги: 161
Коментари: 660
Гласове: 2669
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031