Казваш, че съм мрачен,
ти си много мрачен!
Аз виждам през стъклото
само стари, мрачни фасади.

Нещо не ми върви май напоследък. Знам ли... Яд ме е. Кофти ми е. Бясна съм. Тъжна съм. Утре брат ми тръгва. Пак. За кой ли път всъщност.

Обичам кратки изречения. Ей такива. Не знам защо. Или много кратки, или много дълги.

Тръгва. За... не знам как да го нарека. Не е вкъщи. Вкъщи би трябвало да е тук. Нали?... Тръгва, за да работи, за да учи, за да пише дисертация. В студената, дъждовна, ветровита Холандия. И всъщност е далеч от вкъщи. Ама знам, че всичко е за добро. Защото един ден ще успее. И ще се издигне. Много. Знам го. И на-хубавото е, че всичко си извоюва сам. Защото го бива.

Ооо, аз виждам през стъклото
малко криво, не на фокус -
старите олющени фасади
на гетото "Щастлив живот"!

Хм. "Ще се реванширам." Защо ли още вярвам на тези приказки?! Вече сама на себе си се чудя. Толкова пъти и още продължавам да се надявам. И да вярвам, че наистина ще се случи. Глупачка. Май ще направя като нея. Ще тръгна. Ще замина. Без дори да им се обадя. Не заслужават. Никой от тях. Никой. Обаче най-тъпото е друго. Че трябва да им се сърдя и да им съм обидена, обаче... не знам дали ще мога. Тоест аз сега ще мога, но... когато ги видя... дали ще е същото? Или пак ще кажа карай да върви. Мазохистка. Това е.

Всъщност... всичко да върви по дяволите. И всички. Почти. Хм. Мислех си, че по принцип с момчета се разбирам повече. Тогава защо в момента приятелите ми останаха почти само... момичета? Майната му. Отивам да спя.

Аз съм много мрачен,
аз съм много тъжен,
и никога не пея,
вече не мечтая...

А ти... ти помни..."всичко минава"...
Бъди спокойна, и се наспи! :)
:-*