... са едни крака преплетени в моите. Толкова ли е сложно? Или трудно? Може да е за малко. НЕКА да е за малко! За минути дори. И без това в момента... не искам повече. Този път от повече ще боли. Странно, нали? Преди болеше от липсата, от това, че е за малко, че всичко свършва бързо, от това, че нозете са били преплетени, а вече не са. А сега, сега ще боли ако всичко това е за дълго. Ако се оплетат като в морска мрежа из нечий други и този път не е за кратко. И е истинско, толкова истинско. И на следващия ден... са все още един през друг, под друг, над друг... със друг. Ще боли.

Нещата се променят. Желанията се променят. Защото ситуацията се е променила. Ултиматумът, който ми беше даден няма да бъде изпълнен. Но всъщност няма значение. В момента и не искам да го изпълнявам. Боли, и вие знаете, нали? Че боли. Когато си сам. И самотен. Когато всичко, което искаш е да видиш нечий очи и да потънеш в тях. Където е сигурно и спокойно и където получаваш всичката любов на света. И нечий ръце, в които се изгубваш безнадеждно. За да намериш... себе си. И нечий устни, които могат да излекуват всяка малка или голяма болка в теб, които те изгарят, допълват, настръхват, карат те да потръпваш и да забравяш... всичко. И се чувстваш щастлив, толкова щастлив, колкото дори не си се надявал, че можеш да бъдеш.

И боли, когато това липсва, нали? Едва ли има някой, който да не знае, че боли. Обаче днес... днес си мисля, че има нещо дори по-ужасяващо от тази болка. Когато знаеш, че имаш всичко това и въпреки това... го нямаш. Не ме разбрахте? Имаш го, цялото, всичко, всяка една част и... е прекрасно. Съвършено. Поне тук и сега. И в същото време се случва нещо, заради което не можеш да го имаш. Заради... разстоянието. Примерно. Той е там, а ти си тук. Тя е тук, а ти си там. И знаеш, че всичко, за което някога си копнял и чиято липса ти е карала да крещиш, да падаш, да се раздираш, го има, обаче... го няма. Защото точно в този момент не е до теб. А е на хиляди километри. И то за много дълго време. И това сякаш е по-голямо мъчение. Сбъдната, но в същото време толкова недостижима мечта. И дори започваш да си мислиш, може би... за какво ми е?! Каква ирония, нали?

Затова не искам това. Не искам. Не искам любов, не искам връзка, не искам човек... до мен. Сега. После да, но не сега. Сега искам да съм на едно местенце на брега на морето, мое местенце, тихо, отдалечено, с едни крака преплетени в моите. Нищо повече. Съвършенство.

хей, сладурче нали знаеш, че това разстояние скоро ще остане само лош спомен и всичко ще е така, както искаш...
а може би точно това разстояние за този период от време ще е достатъчно и за тяб, и за него да обмислите, помислите много неща :)
гуш...

кой знае... за този период от време могат да станат... много неща... включително да се забравим.. ама нейсе, квото стане, стане...
а пък междудругото... аз си говорех просто така, не конкретно за "нечий" крака, а за.... някакви там хахаха :)))
цун цун муа

яхяххя...
така ще кажеш ти :Рр