И така. Квартирата е изпразнена, куфарите са стегнати, визата е залепена в паспорта ми, билетите са в пакета с останалите документи и... въобще... всичко трябва е ок. Надявам се, че няма да изскочи нещо неочаквано, което да ми прецака плана, но иначе това, което трябва да се случи е вторник (02.10) да си взема самолетчето в 09:55, да кацна няколко часа по-късно в Атина, да се помотая с колегата ми 5 часа, да си взема следващия самолет и към 10 вечерта да бъда там, където трябва да бъда. Къде е това? Ами... как да ви кажа.... това е.... ******. Шаш.

          Ммммм, да, заминавам за ******. За една година. Т.е. една учебна година. Защо ли? Ами защото така, какво ви интересува всъщност? Хммм, шегувка, всъщност заминавам там, за да уча. Спечелих стипендия към ******ския университет и отивам с един колега за една година. А защо точно в ****** ли? Ами уча ********** и там е едно яко място, където ще мога да практикувам и да развия ******** си език. Особено със стипендията, която получавам.

          За всички премеждия докато получа всички документи, визи, билети, разрешения и не знам си какво още не ми се разказва изобщо. Само ще кажа, че в един момент ме бяха направили на маймуна и ми идеше да седна на улицата и да се разрева от яд, че никой не си върши работата и съответно те прецаква на макс. Хубавата новина е, че в крайна сметка всичко е ок и ако не измислят нещо, другата седмица по това време трябва да съм си в ******.

          Щастлива съм. Много съм щастлива, че това ми се случва, защото най-накрая... нещо всъщност се случва в живота ми. Нещо ново, различно, нещо вълнуващо и дори малко стряскащо. Нямам търпение да се кача на самолета и да кацна там. Наистина. Което обаче не означава, че не ми е тъжно, че адски много време ще съм далеч от дома и приятелите си, че ми е кофти, че ми е трудно, че не си казвам през пет минути "Господи, какво правя и къде тръгвам?". И че ужасно много ме е страх. Обаче всичко това се преодолява. И аз знам, че ще се справя с всичко, което ме очаква. А и не бих тръгнала, ако не знаех, че мога да се справя.

          И така. Не знам какво ще стане с този блог. Мисля си да си направя друг за ******, но мисля, че и този няма да зарежа съвсем. Прекалено много си го обичам. Всъщност надявам се там да има интернет. Да, де, то ще има, ама дано да има безжичен по стаите. Ще бъде супер. Пък и да не е безжичен. Абе интернет да има, това е важното.

          Айде, със здраве. Стискайте палци всичко да е наред с мен, а аз ще стискам палци всичко да е наред с вас. Целувки, и до скоро.

много късмет и сбъдване на мечтите ти..радвам се за теб!

толкова много се радвам за теб! наистина! нали знаеш,че хубавите неща се случват на хубавите хора,било то и по трудния начин :)
това е едно голямо преживяване,през което ще натрупаш много опит,много впечатления и ще израснеш като личност. пожелавам ти много,много късмет и нека Господ те пази!

Благодаря, Крис, подобно и на теб :)
Алоха, миличка, благодаря за всичко, всичко... Дано всичко да е наред, дано наистина ми се случат хубави неща... Всъщност каквото и да се случи знам, че все ще имам полза... Целувам те, мила (а междудругото ти прибра ли се?!)

всичко ще е наред. и нали знаеш: "каквото си го накъсметиш' :))
междувременно аз съм на път да се прибера(вече съм с единия крак вкъщи :))
*гуш*

Миличко, мое сладко... нали знаеш ... аз ти пожелах онзи ден... много неща.. вярвам, че помниш..
А аз знам, че ще успееш с всичко, с което се захванеш... :))
Целувам те, прегръщам те!
Приятно изкарване! :)

Aloha, мила, дано вече си в България и всичко е наред с теб :-*
Луничка моя, знам, помня...всичко помня, в мен си е, нали знаеш...
Целувам те и аз миличка и да се пазиш :-*