Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2007 11:45 - Крадецът на мечти
Автор: bleed Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2804 Коментари: 7 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Нахлупи шапката си и излезе. Не се погледна в огледалото както правеше преди. Преди беше суетен, обичаше да се оглежда, да оправи косата, да поизглади дрехата си... но вече не. Вече избягваше огледалата. Страхуваше се, че те ще се счупят от това, което трябва да отразят. Затова й неговото беше покрито цялото с прах.
Тръгна по улицата. Сам, както винаги. Беше останала една-единствена светеща улична лапма, която премигваше на пресекулки, сякаш това бяха предсмъртните й хрипове. Не го интересуваше. Дори и да изгаснеше, той знаеше този път наизуст. Изминаваше го всяка вечер вече 30 години. Старата самотна къща, в която никой не живееше. Вековното дърво. Камъкът, който преди няколко десетки години е обозначавал края на града. Кръстовището. Магазинчето за шоколад. Училището. Каналът. Мостът. И него. Паркът. Този парк, който вече не можеше да понася. Беше го намразил от дъното на душата си.
Когато беше малък, го обожаваше. Всеки един ден идваше тук да си играе с майка си и прекарваше часове в гонене на гълъбите и тичане около Фонтана. Като младеж идваше тук с приятелките си, разхождаше се с тях под ръка, сядаха на пейката точно пред Фонтана и се потапяха един в друг. Този парк и този Фонтан му бяха дали едни от най-красивите му преживявания, присъстваха в много от спомените му. Но вече не. Тези спомени бяха част от един друг Него, от нещо забравено и ненужно. Вече ги мразеше - и парка, и фонтана. Изтръпваше всеки път, когато станеше поулнощ и трябваше да тръгне към тях. Не го изоставяха в сънищата му, виждаше сенките им навсякъде около себе си, надвиснали, всеки момент ще го погълнат. Съжаляваше всеки един ден за решението, което доведе до тази омраза. Решението да работи тази работа. Човекът, който събираше хвърлените във Фонтана монети.
Беше започнал тази работа, когато беше на 20, уж само временно. В началото дори го забавляваше. Обичаше от време на време да остава насаме с мислите и емоциите си и тази работа му даваше всичко това. Но после започна да му тежи. Опита се да си намери друга, но не можа и така си и остана.
Спомняше си как изглеждаше тогава. Беше млад и красив, с нежна бяла кожа, като на момиче, с ярко сини очи и пепеляво руса, чуплива коса. Висок и снажен, мечтата на всяко момиче в града. Можеше да има всяка една от тях само с един поглед. И го правеше. Всички виждаха в него бъдещето на града, защото освен всичко друго притежаваше и ум. Но нещата не се завъртяха така както очакваше. И всичко заради тази работа и този Фонтан. Те го промениха изцяло. Дори и само външно да беше, разликата беше изумителна. Нямаше ги вече светлите, смеещи се очи. Тя бяха потъмнели, посивели и в тях се четеше мъката на целия свят. Косите бяха побелели, кожата му загрубяла и изсъхнала, беше се смалил и пристъпваше едва-едва. Изглеждаше като старец на 80 години, а всъщност беше едва на 50.
Той не съжаляваше как изглежда сега. Беше осъзнал, че красотата е мимолетна още докато беше млад и, макар че я използваше за краткотрайните си връзки, всъщност знаеше, че е важно какво носиш отвътре и търсеше това в жените. Така и не го откри в никоя от тях. Но неговата красота... той чувстваше, че неговата красота също е умряла. Душата му е умряла. Била е убита. От Фонтана. От това, което вършеше.
Всъщност никой не знаеше, че той съществува. Това беше идеята. Никой да не разбере за него. И никой не беше разбрал, вече толкова време. В списъците с работниците беше записан като "подръжка на парка". Това наименование будеше в него горчив смях. Само ако някой знаеше... Само ако знаеше как всяка вечер излиза от малкия си апартамент точно в 24:00 часа, върви бавно по краткия си път и скоро достига "работното си място". Ако знаеше, че всяка вечер той обува гумените си ботуши, спуска се във Фонтана и започва да събира. Една по една, една по една. Монетите, които същия ден хората бяха хвърлили в него, всеки човек с различно пожелание. "Да се върна тук." "Да полетя." "Да порастна." "Той да ме целуне." " Да имам дете." "Да се оженим.".... Стотици монети бяха хвърляни всеки ден, превръщайки се в криле на желанието, олицетворявайки онази част от хората, към която те най-силно се стремяха и копнееха. В която бе събрана цялата им надежда. Те вярваха в тези малки частици метал, че те ще изпълнят най-дълбоките им истински мечти. А той събираше тези мечти. Монета по монета, мечта след мечта ги пускаше в кофичката си, а след това всички те отиваха в градската хазна. Съкровищницата на мечтите. Нещо го жегваше всеки път, когато поемаше с пръстите си поредната паричка. Сърцето му се свиваше и от очите му падеше по сълза. Една, две, три, четири... превръщаха се в море, бурно и опустошително, убиващо по малко изтъркалата се му душа.
След няколко часа излезе от Фонтана и седна на ръба му, както всяка друга вечер. Махна бавно ботушите си и се огледа наоколо, но не видя никого. Отново никой не беше разбрал, че краде бляновете им. Погледна към водата. Беше прозрачна и чиста. Тя го погуби.Тя отне живота му. Тя не му позволи да има приятели, жена до себе си, деца, внуци. Тя му даде да носи тежкото бреме на всички незипълнени желания. Тя му забрани да бъде щастлив. Тя го обрече на вечна самота. Тя го превърна в Крадеца на мечти. Разтрепера си целият от ярост и гняв и удари гладката повърхност с юмрука си. Безсмислено. Не можеше да върне годините, през които се бе отдалечил от хората, бе избягвал приятелите си, защото се чувстваше виновен пред тях, бе забравил какво е да бъде докоснат от женска ръка. Години, през които той бе станал невидим,а целият град - забравил за неговото съществуване. Реши да си тръгва и бавно се изправи.
Изведнъж нещо дрънна до него. Той погледна земята и видя до себе си една монета. Беше изпаднала от собствения му джоб. Наведе се и я взе. Огледа я и видя, че беше от старите, онези, които бяха спрени от употреба точно преди 30 години. Почуди се как ли беше останала в него. Тръгна да я прибира в джоба си, но се спря. Стисна я в ръката, затвори очи, а устните му започнаха да мълвят нещо. След това я хвърли във Фонтана. За първи път от толкова много време, той си пожела нещо. Нещо, за което копнееше откакто се бе заел с тази работа. Знаеше, че няма да се сбъдне, но бе почувствал нуждата да го направи. Обърна се, взе кофичката и пристъпи напред....

Следващата сутрин беше прекрасна, слънчева и топла, ухаеща на свежест и доброта. Затова и паркът от рано започна да се пълни с хора, които се разхождаха безгрижни и свободни, щастливи от живота си.
Край Фонтана се беше събрала малка група и оживено обсъждаше нещо.
- Мъртъв ли е? Някой провери ли му пулса?
- Мъртъв е. Отдавна.
- Поредният скитник, виж му дрехите само.
- А видя ли кофичката? Пълна е с монети. Трябва да ги е събрал от Фонтана.
- От Фонтана?! Наистина?
- Да, в него няма нито една! Виж!
- Нещастник! Да краде монетите! Вместо да се хване някъде на работа!
- Мислят си, че могат винаги да живеят на гърба на другите. Кой знае от колко време го е правил...
- Той си е получил заслуженото.
Фонтанът беше изпълнил една мечта. Неговата.


* * *
Помниш ли как с теб се разхождахме из Борисовата градина, минахме край фонтана, а аз те попитах кой събира монетите от фонтаните. Погледна ме учудено, а аз ти казах, че все някой трябва да ги събира, иначе в един момент няма да има място за водата. Ти се засмя, каза, че не знаеш и стисна силно ръката ми. Обичам този миг. След време ми каза, че съм те вдъхновила да напишеш история за този човек, но така и не ми я даде да я прочета. И аз бях написала. Но не ти казах.
Трябва пак да се разходим в градината....отдавна не сме го правили...


Тагове:   мечти,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivvo1234 - nice:)
16.01.2007 16:07
Много ми хареса! Наистина е много силно!
цитирай
2. bleed - :))
16.01.2007 16:28
:))
цитирай
3. tanque - ***
16.01.2007 17:42
Хареса ми много:)
цитирай
4. bleed - :))
16.01.2007 21:18
Радвам се, че ти е харесало :))
цитирай
5. krasi2g - Хареса ми
17.01.2007 10:06
и на мен.
цитирай
6. blackrose - :))
17.01.2007 22:08
много е хубаво ... и много тъжно :( но страшно много ми хареса браво !
цитирай
7. bleed - :))
18.01.2007 07:59
Радвам се, че ви е допаднало :))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bleed
Категория: Лични дневници
Прочетен: 342102
Постинги: 161
Коментари: 660
Гласове: 2669
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031