Четох преди малко идеята на Кенди за "Ние сме приказни герои" и честно казано много ми хареса. Винаги съм обичала приказки и детски книжки, още ми е готино да си взема някоя детска книга, да си седна с чаша чай и шоколадови бисквити до себе си и да се пренеса в чудния свят на фантазията. Там всичко е по-хубаво, по-красиво, по-добро и по-... не знам...успокояващо. След като съм прочела някоя приказка, винаги се чувствам по-добре.

    Любимата ми книга като малка беше една супер неизвестна книжка. И до днес не съм срещнала човек, който да я е чел освен мен. Казва се "Два пищова и едно куцо магаре", с продължение "Сребърната тромба". Автор беше мисля Неделчо Йорданов, макар че за фамилията не съм сигурна. Тази книжка горката вече на нищо не прилича. Не мекица, ами не знам какво е - цялата разпокъсана, кориците протрити, абе думи нямам. Ама това е защото постоянно я четях, наистина беше страшно интересна. В първата част се разказваше как две момченца се качват тайно на един кораб и отиват в Египет и се разказваха приключенията им в страната на пирамидите и съкровищата. Във втората част пък двете момчета отвличаха един слон от цирка и тръгваха да спасяват бащата на едното момченце. Абе лудница, много яка книжка, още повече, че децата бяха и от моя град Бургас :))

    Обожавах и приказки. Обаче не такива романтични, трагични и момичешки от рода на Пепеляшка, ами си обичах народни приказки. Не само български, четях всякакви - турски, грузински, албански, индийски, арабски, английски, от Австралия и Океания, но най-любимите ми бяха африканските! Ауууу, как ги обичах тези африкански приказки! Имах една книга още от брат ми, цялата беше разкъсана, кориците ги нямаше, последната приказка даже не беше цяла, но това беше другата ми най-любима книга....А имаше и разкооооошни илюстрации. Обичах да се пренасям не само в измислен свят, но този свят да е и на другите народи, на хора различни от мен, със странни, непознати животни и необикновени ритуали и традиции, с различни божества, странни дрехи... обожавах тези приказки. Някои от тях знаех наизуст от толкова много четене.

    Обичах много и Пипи. Кой не обича Пипи?! Лудетина, която никой не контролира, която си прави каквото си иска, която може да измисля страшни странни приключения и на която никой не може да й каже нищо. Сигурно няма дете, което да не е мечтало да е на нейно място, да има нейната свобода, да може да яде колкото си иска бонбони, да се цапа без страх и да си има собствен кон. Дааааа, Пипи......

    Обаче сега като се замисля... май няма герой, на който да се оприличавам. Винаги, когато четях нещо (а и все още е така), аз ставах главният герой, винаги бях него, винаги аз се биех с лошите чудовища или аз се борех със злото... И може би затова нямам герой, който искам да бъда - защото във всяка книга искам аз да съм този герой.....

    Затова аз ще бъда "героиус универсалиус" - в зависимост от настроенията си, от мислите си, от чувствата си, от живота си ще бъда различни герой. :)) Днес се чувствам като Ib от приказката на (познайте кой...лудо съвпадение с останалите... но той ми е един от любимите писатели.. за 18 ми рожден ден приятелите ми подариха книга с всичките му приказки на английски - една от най-ценните ми книги и един от най-прекрасните ми подаръци) Андерсен "Ib and Christine". Мисля, че още дълго ще се чувствам така. Но пък кой знае - утре може да се превърна в Полуобувка или пък Карфичка. Както казва едно приятелче No one knows what the future holds :))


    P.S. Благодаря на Кенди за идеята. Днес ми беше супер шибано настроението, но след като се замислих за тези неща и написах постинга, съм мнооооого по-добре. Thanks.  :-*

    Сега отивам да превеждам арабски разкази...Трябва да си останем на тема литература все пак:)))

Весела сряда! :)*

Благодаря, comfy, и на теб :))

Много ми хареса постинга ти, bleed!!! :-* И толкова се радвам, че идеята ми и това че си я развила в този чудесен пост, ти е пооправила настроението :))) Така е то, понякога то зависи от това върху какво концентрираме вниманието си в момента- и ако е върху нещо приятно и хубаво (за нас...) то тогава се чувстваме по-добре... :)*
Много ми допадна и твоята ориджинъл- идея за "героиус универсалиус" ;))* Май всеки истински живеещ човек трябва да бъде такъв тъкмо... И аз съм включая... (макар че сведох рамките си до Герда, но вие си ме знаете вече, що за всеобхватна личност съм и аз...........;))))))

П.С. И успех в превеждането на арабски приказки! (обичаш ти екзотиката, особено източната, усещам ;)***

Благодаря за думите, Кенди :))*
А за езкотиката.... как позна?! хихихих Шегувкам се :))
Усмивки

Искам и аз да съм "героиус универсалиус"...
Казало момичето влюбено в Любовта...
Искам и аз...
Казало Славейчето :))
Искам и аз...
Казала Принцесата ;))

Ааааа, не може така! Има само един "героиус универсалиус" и това съм аззз! Обаче! ти можеш да бъдеш "героиус вечновлюбениоус" :))) Доволно? :))))

Гениална си!!!............;-Р
:-* :-* :-*

ма моля ти се! Ти си се съмнявала някога ли! Тц, тц, тц, Кендиии, за друг път да знаеш - по-гениална от мени няма :))*

Вече ще си знам... Няма да съм неподготвена ;)))*
(за гениалността ти ;)))))))))))
:-*

Наистина си гениална!Значи аз съм "героиус вечновлюбениоус"!
Май, май..повече ми отива! Айде благодаря за новата титла...А ти си пази "героиус универсалиус" ;)))

Радвам се, че ти харесва :)) А аз най-накрая ще взема да добавя и едно "гениалиус" към моето :Рр

:-)))))))))))))))))))))))))))) :-P