Тъжно ми е...заради него...
Защото той сега е на 400км. от вкъщи в една малка синя стая сред един голям и студен град, в който e съвсем сам. Няма я приятелката му, няма го семейството му, нищо, че половината от това семейство не му говори, няма ги приятелите му, няма ги дори съквартирантите му, няма ме и мен...каква съм аз е без значение... Важното е, че всички ние сме тук, а той сега е съвсем самичък и знам че му е тъжно и идиотско и не иска да е така....
Знам, че сам си е виновен, че сам си причини това. Защото е инат, защото беше мързелив, защото беше безотговорен, защото не знае какво иска. Защото е бунтовник без кауза и започна да се бори за това, което иска, но не по правилния начин. Сам се докара в това състояние и в тази самота. Знам го.
Но той е съвсем сам. А на мен ми се реве, че е така, защото въпреки всичко не го заслужава. Той е мил, емоционален, чувствителен, раним..и нараняван...толкова много пъти. Той е добър човек, но смята, че такъв няма да оцелее в този свят и затова се прави на лош. Той е просто едно объркано дете, нищо, че твърди, че е пораснал.
Още само няколко дни. Само няколко дни и всичките му приятели ще отидат при него. И аз ще отида при него и ще го гушна силно както винаги се гушваме, за да отнема част от тъгата и мъката му, които за пореден път са се настанили в голямото му сърчице....Само още няколко дни....Обещавам....