Днес било денят на света Варвара. Според преданията какъвто ти е бил денят днес, такава ще ти бъде цялата година. Поне така ми каза една колежка. Ако това е вярно, тази година не се виждам! Ще бъде изпълнена с бюрокрация, тъпи секретарки и като цяло - ходене по мъките. Хич не си завиждам....
И така, като се започне, първо ставай в 6:30. Ооооох, боли! След една седмица почивка, ставане в 10-11:00, вчера 6 часа път, днес да стана в 6:30.. доста усилия положих! Отивам си аз в ЦИЕК, да си взема кафе, спокойна, щастлива, а в "барчето" (много ми е смешна тая дума) - една колежка и тримата ми колеги. Колежката: "Ще подаваш ли документи за Сирия?!"...  Абе, жена, в 7 часа сутринта аз името си не мога да кажа, та камо ли дали ще подавам документи! "Ама аз те питам, защото крайният срок е утре..." Каквоооооо? Сещате се колко бързо се събудих!
За какво всъщност става дума: МОН всяка година отпуска стипендии за студенти от нашата специалност (не само в СУ) за Сирия. Обикновено има и за Йордания, но аз нали винаги попадам в най-прецакания випуск, тази година има само за Сирия, и то само шест бройки. Nice! По принцип за тези неща трябва да ни каже секретарката ни, но засега нищо не се беше чуло. Но какво се оказва! Миналата седмица една колежка влиза в сайта на министерството и какво да види! - че стипендиите са не само пуснати, но и крайният срок за подаване на документите е утре! Прекрасно. Думи нямам. Моите колеги естествено след това попитали секретарката ни защо не ни е казала и отговорът (забележете!) бил: "Ами аз не съм ходила до Ректората и не знам..." Ами каква ти е работата???? Нали това затова ти плащат, а не да кибичиш по цял ден пред компютъра и да чатиш в icq. Съответно след това в петък лудите мобли за академични справки и т.н. И след като мен ме нямаше миналата седмица, аз естествено не знам. И днес ме посрещат с това. Ооооо да....
При което последва естествено молби за академична справка; лудото търсене на тъп компютърен клуб заедно с още една колежка, за да си напишем един тон документи; връщане до факултета, за да си взема академичната справка; ходене до Ректората, за да ни ги подпишат; естествено хванахме почивката; мотане 1 час; връщане отново в Ректората точно в 14:00 часа... и най-накрая ни се казва, че Атанасова (която идея си нямам каква е) бил на среща с Биолчев, сега нямало кой да ги подпише и да се върнем пак в 16:00. И естествено трясване на врата под носа ни. МОЛЯЯЯЯЯЯ?!!!!! Лелеееееееее, ужас! Ами нали и после до МОН трябва да ходим?!!! Кога?!!! Чукане пак на вратата да попитаме дали не може някой друг да подпише справките, защото е спешно, при което получихме един злобен, леден отговор "НЕ!" и отново ни изгониха!
Еййййй, писна ми да се разправям с тъпи секретарки! Дали са им малко власт и си мислят, че могат да си правят каквото си искат. А студентите - да си гледат работата! Ама нали си там, за да ни помагаш на нас, бе, жено! Не стига дето работят по три часа на ден със студенти, и то без петък, ама и когато идеш да си свършиш работата, не можеш! Направо вече до гуша ми дойде!
Естествено след това последва час и нещо мотане в студа, и то сама, защото на другото момиче и без това и беше лошо и си тръгна. Но най-накрая поне ги взех тъпите справки.
Не ми се мисли какво ни чака утре в МОН! Поредният ден, изгубен в разправии с бюрокращина и простотии!
Единствено на мацката от Отдел "Студенти" в нашия факултет шапка и свалям. При нея отиваш, и в неприемно време дори, и винаги е насреща. Днес ми направи академичната за няма и час. Жалко, че май е единствената в целия университет....
Та затова тази година ще ми бъде прекрасна. Явно затова късметчето ми от кафето днес беше "Никога, никога, никога, никога не се предавай!" Явно ще ме чакат много нерви....Супер, а :))

P.S. Ооооо, ама забравих да кажа! На всичкото отгоре дне ми върнха две контролни. На едната имам 2, а на на другата 3 минус. А бях учила...
Пожелайте ми успех!

Ами - успех:)! И ...никога не се предавай!

Благодаря :)))

... студент без двойка и като юнак без рана. Ето виж един семестър имах пет тройки подред в книжката... страшно няма... виж къв полезен човек се извъдих :-))) Ай успех и няма се тровиш за глупости.

Copycat, това ми дойде много ободряващо! Успокоих се, че и от мен човек ще стане :))
А и току що реших, че всички простотии би трябвало да са минали днес и утре да мине като по вода :)))
А така :))

Успехх :))))
Като гледам и мен ме чака подобно нещо догодината живот и здраве :)
Така че успех и много търпение :)

Благодаря, ама и ти не се стряскай много много :)) На следващия ден всичко мина пък за 5 минути, така че всичко е относително :))
На теб успех с кандидатстването! Дано влезеш това, което искаш, където искаш :))

Оу, благодаря ти, мила!
:)
Дано, дано...:))