Напоследък ме гложди една мисъл и не ми дава мира. Може ли човек да забрави да се.. влюбва? В смисъл.... да забрави как човек се влюбва. Още не съм стигнала до стопроцентов отговор и едва ли някога ще достигна, ама май клоня към отговор "Да." Поне засега.
    Чудя се какво става с мен. Не съм се влюбвала от... година и половина?!  А преди това не се бях влюбвала, ама истински да се влюбя от около четири години... Ужас! Имаше там един човечец, в който си мислех, че съм се влюбила, обаче много скоро осъзнах, че това е просто, не знам, привикване?! Хубавото усещане някой да ти казва красиви неща, но нищо повече. Забравих го за два дена. Буквално.
    За около 6 години, грубо казано - два пъти. Хммм, че съм инат и често не пускам нещо от упоритост, инат съм. Че когато си наумя нещо, го искам много дълго време, така е. Ама чак пък толкова. В смисъл... ненормално е това. Като си помисля, че Колегата за една година и половина вече в четвърти се влюбва (и то верно се влюбва, а не там някаква приумица примерно), и се замислям - чакай малко, какво става?! Аз ли нещо не съм наред или... аз не съм наред?!
    Сега някой ще каже, сигурно имаш големи претенции или пък чакаш Принца. Първо, в принцове не вярвам (да ме извинява noir), както и във всякакви там жаби, които се превръщат в такива, феи с вълшебни пръчици, които могат да накарат такъв да се влюби в теб и т.н. Принцове, мринцове - дрън, дрън. А пък що се отнася до претенциите - не. Никога не съм си правила някакви критерии, по които да се оглеждам за някой човечец и ако този човечец не отговаря на дори един от тях, да му кажа Чао. Перфектни хора няма. Още по-малко пък мъже (шегичка ;р). Човек може да си изгради образа на "идеалния" и на следващата пряка да се влюби в пълната негова противоположност. Така че благодаря, но никакви идеалистически представи. И без тях ще мина. (Това естествено не означава, че нямам някакви минимални критерии, но всеки има такива. Много от тях са дори несъзнателни, но е ненормално да се хвърляш на всеки, без да отбираш, нали така...)
    Да кажеш, че няма хора около мен, които да ми бръкнат в душичката... Еми то верно, че няма някакви потенциални, ама все пак има един-двама, които си мисля, че ако бях "нормално влюбваща се", досега щях да съм полудяла от любов. Ама не и не! Не става и не става.... Какво е това чудо и аз не знам...Няма ни един, който да накара нещо в мен да трепне и да си изгубя и ума, и дума, както обикновено става с мен. Миналата година по едно време толкова ми беше доскучало вече, че на инат си харесах един младежец, обаче след като се случиха разни глупости, си се осъзнах, че не това е начинът и сложих точка. Оттогава такива експерименти с моята скромна личност - не!
    Та затова си мисля вече, че съм забравила как се влюбва човек. Друго решение не намирам. Да, бе, знам какво ще кажете, просто не се е появил подходящ. Ама за толкова време да не си е изскочил нито един, айде сега... Или пък, че то идва без да пита. Дам, така е. Да дойде пак без да пита, лошо няма... ама да дойде де! Аз съм човек, който по принцип има нужда да обича, пък като няма кой... много тъжничко ми става понякога. Особено до тази година - ау, леле, как се депресирах постоянно, не е истина! А във връзка с това, че точно сега наближава "онзи" празник... добре, че не го признавам аз този Ден на влюбените, ами си празнувам винаги Трифон Зарезан, че ако го признавах, досега хиляда пъти да съм се гръмнала! Но още в началото на тази година - казах си Стига - и вече си се наслаждавам на живота сама. И осъзнах, че си ми е хубаво и така, ама ми става малко скучновато от време на време, без никаква тръпка. Но пък в крайна сметка както някой някъде беше казал (май в "Мизъри"?!) "Ако не можеш да се радваш на собствената си компания, не ставаш за компания на някой друг...", така че сега се опитвам да се наслаждавам на.. себе си :))
    Ами това е. Дали съм забравила как се влюбва човек или не, времето ще покаже.. Сега отивам да чета по история, че едничък изпит ми остана.... А влюбването ще го оставим за след 16 февруари...примерно...

само аз имам такива проблеми с влюбването ;)
Не мисля, че това е нещо, което се забравя. Просто го няма човека, в когото да се влюбя. Много хубаво си го казала "да ми бръкне в душичката", просто да ми вземе сърцето без да пита...
И аз за толкова години само 2-3 пъти съм била истински влюбена. Просто приех, че не съм влюбчива. Може би търси принца на бял кон, може би мечтая за невъзможното, но просто не мога по друг начин. Сърцето не приема да му казвам "сега ще обичаш този или онзи". То само си избира кога и в кого да се влюби.

п. с. Успех на изпита, пък влюбването само ще си дойде

Да, и аз пробвах с това "Обичай този", ама го обичах за около седмица... просто не става така... Явно и аз не съм от влюбчивите, ноооо ще дойде и моят час хихихи :))
Усмивки

П.С. Благодаря, дано да го взема този изпит, че до гуша ми дойде... :))

Ще си дойде всичко на мястото навярно... някой ден... след 16-ти февруари (примерно)... ;Р

Пък и не бързайте... То, не знам дали знаете, но любовта (респективно влюбването) може да бъде и нещо ужасно понякога... (Кърт Вонегът го казваше в удна своя книга... и мамка му- прав е човека донякъде... (ще ме извините :)
Така че- наслаждавайте се на живота и сами... щом можете... Това е нещо прекрасно и много ценно, казват.... А и така си спестявате някои главоболия, причинени от влюбванията... сериозно ви го казвам... :-)

И...все пак- успех!

знам, че влюбването може да бъде наистина ужасно, доста често (да не кажа винаги) точно така ми се е случвало...
Абе има време, млада съм (някои даже ще кажат, че съм малка), всичко ще си дойде по местата някой ден :))
Благодаря за думите, candy :))

You're welcome ;-)

Верно, и тук си права.. Всичко с времето си :))