Издирва се глава - един брой, женска, на около 22 години, до скоро чернокоса, сега с кафяво-червеникава коса (?!), за предпочитане с мозък в нея. Който я намери, да се обади в bleed.blog.bg или в най-близкото поделение на МВР. Възнаграждение - усмивка и огромната ми благодарност.

Не, сериозно, тези дни хич ме няма. Аз верно, че след изпитите реших да си изключа мозъка и да не мисля за нищичко, за да си ги проветря малко, ама то това мойто е извън пътя вече. Нямаше ден през последната седмица, в който да не забравя или объркам нещо. Да започнем с:

Понеделник - среща с колегата. Идеално, не сме се виждали от две седмици. Ама преди това ще ида да си взема дебитната карта от клона до нас. Първият път, когато ходих имаше трима служители - единият беше излязъл на разходка, вторият си редеше пасианс на компютъра, а третият си четеше вестника! Ама колко работа имат хората значи, да не повярваш просто. Вторият път си мислех, че ще е същото. Да, ама не. Петнайсет човека опашка - ще чакам друг път! И без това ще закъснея за срещата, айде, ще си я взема на връщане. Хммм, има ли нужда да казвам, че след това забравих?! Не мисля, сигурно и сами се досещате. Но това не е всичко естествено. Докато бях с Колегата се сетих (!) да си купя празни DVD-та, че да си поразчистя малко компютърчето. С пълната увереност, че поне този път няма да сгреша дали дисковете трябва да са +R или -R, си купих с минусче. Десет диска. Върнах се вкъщи доволна, пуснах си единият диск да ми се записва и пак спря на 25%. Еййй какво пак стана! Защо?! Нали те храня с правилната диета! И отново - да, ама не. Пълната ми увереност пак се прецака. Трябват ми +R. Да ми е честито. В момента имам девет празни диска, които нямам какво да правя. Може да си ги закача като оргърлица, а?! Карай, дано вторник да е по-добър. Еееееееех, мечти, мечти...

Вторник - среща с Паюнче пред Централна автогара да си купуваме билети за Бургас. След 15-минутно закъснение от нейна страна и висене като идиот пред главния вход от моя, най-накрая се наредихме за билети. Купих ги и щастливо си тръгнахме към ЦИЕК да си платим семестриалната такса и да си заверим семестъра. Двайсет секунди след излизането ни от гарата, аз обаче щях да се пребия. Така е, като не гледам къде вървя. Е, не успях съвсем да се убия, но доста силно си изкривих крака и леко си протрих дънките. Nice. Най-накрая достигаме банката да си преведем таксата. И докато си вадя парите се усещам нещо меко казано неприятно. Кой забрави да си вземе рестото от билетите? Кой се набута с осем лева? Я да чуем, я да чуем? Bleed, естествено. Даааааа, с осем лева се вътрих. (Като сметнем и седемте лева за дисковете от предния ден, равносметката не е никак хубава....) Няма проблеми, разбираш ли, нали и без това съм фраш с пари! Ама какво да се прави, който не мисли, така е! Въобще хубав ден. Който завърши още по-добре, когато се сетих, че съм забравила (отново!) да си взема дебитната карта. Гений!

Сряда - учудващо как, но взех, че не забравих нищо докато си оправях багажа за пътуването. И билетите даже взех! Уау! Но пък забравих да извършва една изключително важна физиологическа нужда, която ми се наложи да осъществя чак след около три часа на почивката в Нова Загора. Не знам как оцелях! Но пък каква наслада да се прибереш най-накрая вкъщи и да те поглезят за няколко дни! Не е истина просто.....

Четвъртък - е тогава ми беше най-голямото прецакване. Забравих годишнината от сватбата на нашите! Цял ден си се моткам из апартамента, излежавам се, сменям от едната кълка на другата кълка, ям постоянно нещо, гледам си телевизия, обаче да се сетя, че нашите правят 29 години съвместен живот - не! Ужас..... Думи нямам. Сетих се около 2-3 следобед, след като съвсем случайно забелязах коя е датата, докато търсех нещо в програмата на телевизията. Мани, мани, резил. Винаги първа се сещам за тези неща, а този път... Ама добре, че мама не се разсърди и ме знае, че по принцип помня. Успях и на татко да пратя смс даже. Малко поне да се отсрамя.....

Петък - да попазаруваме в Метро. Ммммм да, естествено забравих да си купя едно-две неща, които ми трябваха.. Глава - море, ум - шамандура. Поне да се бях изрусила същия следобед, че да имам оправдание за глупостта и разсеяността си, ама не - с червено леко, та с червено. На ти червено сега. (Всъщност съм доста доволна от цвета. Мисия "Вътрешна и външна промяна на моята скромна личност" е пусната съвсем в действие). Вечерта пък измръзнах десет минути на тъпия Часовник, защото вместо да си чуя телефона, за да ми каже Паюнче, че ще ме чакат малко по-нагоре с колата, аз си слушам Janis Joplin. След като доволно поизмръзнах, се сетих да си проверя телефона за пропуснати обаждания. Мммм да. Има. Разговор. ОК. Идвам. А как не се претрепахме с тая кола, още не ми е ясно. Шофьорът преди две седмици се беше счупил с мотора си, летейки с 140км/ч. Съответно колата я караше с една ръка и със забравена вкъщи шофьорска книжка. И на края ме паркира на три сантиметра от входа. Имам чувството, че ако имаше как, и до шестия етаж щеше да се качи....

Събота - имах четири дена да си сканирам към двеста снимки. Сетих се за тях в събота в седем вечерта, при което последва повече от тричасово висене на компютъра, за да се сканират. А заминавах в неделя сутрин рано и нямаше как да отложа пак. На края вече бях на ръба на нервна криза, но все пак успях. Всички снимки сканирани - йес! Супер съм!

Неделя - т.е. днес. Днес си забравих само един спортен панталон, с който смятах да започвам да ходя на фитнес (аз и фитнес?! wtf?! но няма как, втора стъпка от мисия "Промяна"). Но още е рано, до края на вечерта ще се сетя още нещо, няма начин просто. То не може само с това да съм се разминала...

Та така. Хич ме нямаше тази седмица. В интерес на истината ми беше доста хубаво и забавно това стопроцентово изключване на мозъка. Обаче за съжаление утре ще трябва вече да си го включвам, защото лекциите пак започват. Е, те започнаха още тази седмица, но си дадох една седмица почивка. Те, тези нашите са луди - даже 2-3 дена ваканция не ни дадоха между сесията и семестъра. Ама аз си дадох. Амаха.

Айде, със здраве. И който ми намери главицата хубава, да ми се обади. Че не ми се мисли какво ме чака следващите дни, ако не я открия.

обявите в нашия блог са повече за изгубени, отколкото за намерени вещи - кой глава, кой вдъхновение, кой баланс търси, ТЪРСИ Се нещо...
Дали пък няма някъде друг, паралелен блог.бг, където всичките ни изгубени неща да чакат кротко да бъдат намерени...

да, хубаво би било.. Нещо като "Бюро изгубени вещи", само че в случая "Блог изгубени вещи".. :)

Добре си описала седмицата, скъпа моя, след като си със загубена главица... ;-Pp
Направо се справяш супер и без глава, ако питаш мене... стига да има кой да плаща, де... ;-)
Иначе- винаги е приятно (а и нужно- особено за психическото здраве и равновесие!) човек да си дава почивка на бедния мозък... Най-добре- като спиш (според моето скромно мнение...;-))

Кандииии, не ми давай такива идеи да ходя без главица, че и без това както не спира да ме боли от сума ти време, ще взема да се съглася :р
А изключването й е изключително важно! Особено следсесийно :)) Ама на мен със спане не ми стига и ми се налага от време на време да й дърпам щепсела и през деня... Но пък след това какъв гений ставам.... не е истина :)))

Обикновено след това става страшно... гениално...;)))