Телефонът звъни. Странно колко мисли ми минаха през главата само през тези две секунди докато го вдигна. Колко е часът?! Знам, че не е рано, ама не е много повече от десет. Опитвам се да се събудя от 45 минути, като ту заспив...

           Зациклих. Ама много. Прекалено много. Цик-цик-цик. Цик-цак-цук-цък. Блим-блам-блум. Уффффф, не отивам на добре. Тая жега не ми понася. Пфъф. Де да беше от жегата. Знам си аз от какво е. Че не съм ви виждала, ето от какво. И, м...

Малка стая със светло сини тапети. Сини пердета и светли кафеви шкафове. Три лампи. Мекият килим, на който преди построявах цял град. Диванът, на който е спал кой ли не. Раклата, в която все още мога да се навирам и крия. И заедно с брат...

    Приемам честитки. След девет месеца и осемнайсет дни, след две сесии и тринайсет изпита, след две седмици досадна практика, най-накрая съм официално четвърти курс, на крачка от завършването и най-важното СВОБОДЕН човек. Поне за някол...

    Много мразя така. Ама много. Мразя хората да ме предпазват. Мразя да се крие от мен истината, за да не ме "нарани", за да не ме "разстрои" и т.н. Мамка му! Достатъчно силна съм, за да се справя с всичко, което ми се струпва на глават...

    Последните две седмици са едни от най-прекрасните в живота ми. Или поне по отношение на мястото и начина ми на живот. Защото от две седмици живея абсолютно сама. И усещането е.. ами несравнимо. Истинско удоволствие.
    Истината е, че...