12 вечерта е, опитвам се да заспя, а нещо над мен блее. Телефонът ми. SMS. Среща днес в 10:00?! Ооооооо, да! Там съм!
    Търпение нямам. Не съм го виждала от две седмици и ми е ужааасно мъчно за него.
    Обичам го такъв. Уж му се спи...

    Не мога да разбера едно нещо - защо все аз обирам пешкира за неща, за които не съм по никакъв начин виновна? Защо все на мен ми мрънкат, все аз съм прецакана заради това, че други хора са безотговорни и нямат никакъв разум и чувство ...

And the walls came down
All the way to hell
Never saw them when they"re standing

    Какво ако се губя понякога?! Нали отново се намирам след това... Намирам се тук, в моя дом. Моят дом. Може да ходя къде ли не, да бъда къде ли не, да живея в един апартамент, да прекарвам много от времето си и да се чувствам на място...

    Равносметка за последните няколко дни: спънах се жестоко около 6 пъти, ударих се още по-жестоко още 4 пъти, изгорих си пръстите веднъж, потопен дъжд ме валя точно, когато бях с две каишченца на краката, наречени "сандали", разбиха ми...

Старата песен на нов глас или
Всяко чудо за три дни или
Отново там, от където започнах

    Има едно нещо, което адски много ме дразни! Ама така ми лази по нервичките, че ако хвана човека, който е измислил първоначалното, така ще му насиня задника, че не няма да се сети да измисля такива простотии, ами въобще ще спре да пиш...

    Take another little piece of my heart now, babeeeeeeeeeee
    Break another little bit of my heart now, darliiiiiiiiiiiiiiiing
    Hey! Have another little piece of my heart now, baby, yeeeeeeeeeeeeeah

    Тонколонки - включени. Нищо, че не звучи музика в момента. Свещта стои до мен, и макар че не е запалена, пак усещам аромата й. В главата ми е само той. Трябва да му звънна, за да се разберем кога ще им ида на гости - днес или утре. Н...

    Обичам такива дни... изпълнени с живот.
    Има едно усещане, което не бих заменила за никое друго - абсолютната физическа умора. Пълна, стопроцентова умора. От тази, при която краката ти вече треперят, рамената те болят, ръцете ти те...

Смъртта ще дойде с твоите очи.
Същата смърт, която ни съпътства
от изгрева до залеза безсънна,

    Когато вече не мога да се скрия в тишината... и няма какво да си кажем.
    Когато вече да вървим двамата сами, умълчани и без едничка дума между нас вече не е достатъчно и не носи това спокойствие, което носеше преди.
    Когато липса...

    Хайде днес да помрънкаме малко. Защото нещо ме сърбят ръцете и езика да пиша нещо, а пък в момента няма за какво (или поне не се сещам). Курсовата работа, която пиша в момента не се брои. Което ме подсеща.
    Мрън. Пиша изключително ...

    Снощи се върнах из разни спомени от миналото лято, когато ходих до Холандия. Разглеждайки многото снимки от десетината дни прекарани там, се натъкнах на една снимка, която бях забравила. Направена е в музея на Escher и представлява п...

    Треперя. Цялата. Не знам защо. От няколко дни съм така. Усещам как ръцете ми треперят постоянно, хвана ли нещо, имам чувството, че всеки миг ще го изпусна. Гледам го как трепти в дланта ми, а не мога да я успокоя, хващам я, а тя прод...